Циментът е минерален прахообразен материал, получен от съвместното фино смилане на циментов клинкер и суров
гипс. Обикновено в строителната практика под "цимент" се разбира
портландцимент, поради факта, че това е най-широко използвания тип цимент. Съществуват и други видове цименти -
пуцоланов, глиноземен (алуминиев), тампонажен, зъболекарски и други.
За първи път циментът е патентован от агличанина Джоузеф Аспдин, а името "портландцимент" се дължи на неговия
сив цвят, който силно наподобявал цвета на скалите край британския град
Портланд. Циментът спада към групата на т.нар. хидравлични свързващи вещества т.е. такива, които смесени с вода образуват пластична паста, която е способна да се свързва, втвърдява и да повишава якостта си както във въздушна, така и във водна среда.
Основните суровини за получаване на цимент са
варовик (
калциев карбонат) и
глина. Освен тях може да се използват мергели, глинести шисти или отпадни продукти със сходен химичен състав, например доменна шлака. Суровините се смилат (най-често в топкови мелници), след което се смесват и хомогенизират. Приблизителното съотношение на изходните суровини при производството на цимент е варовик:глина = 3:1.
