Целулоза је природни макромолекул који настаје фотосинтезом. Састоји се од анхидрида глукозе емпиријске формуле (-{C}-₆-{H}-₁₀-{O}-₅)_-{n}- . Целулоза припада групи полисахарида који представљају до 80 % суве материје биљног света, а међу којима је целулоза најзначајнија.

Целулозата (C₆H₁₀O₅)_n е полизахарид (природен полимер), изграден от глюкозни остатъци, съставна част на клетъчните стени на растенията (съдържанието определя яркосттта и еластичността им). С най-голямо съдържание е в памука (95-98 %) и дървесината. Целулозата е безцветно вещество с влакнеста структура. Тя е химически устойчива, не се разтваря във вода и органични разтворители, със силно абсорбиращо свойство. Бива сулфитна, натронова и сулфатна. Използва се за производство на хартия, пироксилин, целулоид, колодий, целулозни ацетати, целофан. В текстилната промишленост се използва във вид на влакна (от лен, памук, коноп, изкуствена коприна). При хидролиза на целулоза се получава глюкоза за производство на етилов алкохол.Целулозата се отнася към хомобиополимерите. Тя е хомополизахарид. Молекулата на целулозата е линейна(полизахаридните вериги имат линейна структура).Хидроксилните групи на отделните монозахаридни остатъци за насочени в различни посоки и подобно на водните молекули образуват водородни връзки помежду си. Чрез водородните връзки отделните вериги образуват нишки, които се групират в снопчета. Формирането на такава нишковидна структура, поддържана от многобройни водородни връзки е причина за изключителната здравина на целулознте влакна. Хидроксилните групи пропускат водата и разтворените в нея съединения. Така, предпазвайки клетките от механчни повреди, целулозните обвивки не пречат на снабдяването им с хранителни вещества.Целулозата изпълнява опорна функция в растителните клетки. Те заема първо място по разпространение сред органичнте съединения. Половината от наличната целулоза се намира в растенията. В нея е заключен 50% от въглерода на растенията(20-40% от клетъчните стени са изградени от нея).Подобна функция изпълнява хитинът у някои низши членестоноги. Повечето бозайници, както и човека не оползотворяват целулозата, която приемат с храната, т.к. не могат да я разграждат. Изключение правят тревопасните животни. В храносмилателния им канал има бактерии(търбуха на кравата), които разграждат целулозата до глюкоза. Термитите, както и някои гъби също могат да разграждат целулозата.й

Целулоза је природни макромолекул који настаје фотосинтезом. Састоји се од анхидрида глукозе емпиријске формуле (-{C}-₆-{H}-₁₀-{O}-₅)_-{n}- . Целулоза припада групи полисахарида који представљају до 80 % суве материје биљног света, а међу којима је целулоза најзначајнија.

Целулозата (C₆H₁₀O₅)_n е полизахарид (природен полимер), изграден от глюкозни остатъци, съставна част на клетъчните стени на растенията (съдържанието определя яркосттта и еластичността им). С най-голямо съдържание е в памука (95-98 %) и дървесината. Целулозата е безцветно вещество с влакнеста структура. Тя е химически устойчива, не се разтваря във вода и органични разтворители, със силно абсорбиращо свойство. Бива сулфитна, натронова и сулфатна. Използва се за производство на хартия, пироксилин, целулоид, колодий, целулозни ацетати, целофан. В текстилната промишленост се използва във вид на влакна (от лен, памук, коноп, изкуствена коприна). При хидролиза на целулоза се получава глюкоза за производство на етилов алкохол.Целулозата се отнася към хомобиополимерите. Тя е хомополизахарид. Молекулата на целулозата е линейна(полизахаридните вериги имат линейна структура).Хидроксилните групи на отделните монозахаридни остатъци за насочени в различни посоки и подобно на водните молекули образуват водородни връзки помежду си. Чрез водородните връзки отделните вериги образуват нишки, които се групират в снопчета. Формирането на такава нишковидна структура, поддържана от многобройни водородни връзки е причина за изключителната здравина на целулознте влакна. Хидроксилните групи пропускат водата и разтворените в нея съединения. Така, предпазвайки клетките от механчни повреди, целулозните обвивки не пречат на снабдяването им с хранителни вещества.Целулозата изпълнява опорна функция в растителните клетки. Те заема първо място по разпространение сред органичнте съединения. Половината от наличната целулоза се намира в растенията. В нея е заключен 50% от въглерода на растенията(20-40% от клетъчните стени са изградени от нея).Подобна функция изпълнява хитинът у някои низши членестоноги. Повечето бозайници, както и човека не оползотворяват целулозата, която приемат с храната, т.к. не могат да я разграждат. Изключение правят тревопасните животни. В храносмилателния им канал има бактерии(търбуха на кравата), които разграждат целулозата до глюкоза. Термитите, както и някои гъби също могат да разграждат целулозата.й