Хекзаметърът (От
гръцки:
hex, шест и
metron, стъпка) в тоническото и силаботоническото стихосложение е стихотворен размер, при който
стиховете се състоят от шест стъпки. Обикновено първите пет стъпки са
дактили или спондеи, а последната е хорей или спондей. Дактилът е от три срички — първата е дълга, а другите са къси; спондеят е от две дълги срички; хореят е пак от две срички, но първата е дълга, а втората къса.
В хекзаметър са написани „
Илиада“ и „
Одисея“ на
Омир, и „
Енеида“ и „
Метаморфози“ на
Овидий. Това е най-използваният от древните автори размер. Най-първо е използван в религиозните песнопения.
Елегиите са се състояли от елегически двустишия, съдържащи един стих в хекзаметър и един — в пентаметър.
