Харити в
древногръцката митология са
богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Според някои версии са дъщери на
Зевс и на
Хера, според други на
Хелиос и една от
хесперидите, но може би според най-разпространената са дъщери на океанидата
Евринома. Имената, броят и произходът им в различните митове е представен различно. В по-късните митове са ту 2, ту 3 -
Аглая ("сияйна"),
Ефросина (благоразумна) и
Талия (цветуща).
Омир назовава и още няколко безименни харити, една от които е съпругата на Хефест, а друга е
Паситея - обещана на бог
Хипнос от
Хера. Други известни харити са Клета (желаната),
Фаена (сияеща) и
Пейто -богинята на изкуството на убеждаването. В митовете за харитите е отбелязана тяхната връзка с природата, но те не се приемат като част от нея, а по-скоро като радостта, която тя носи на всичко живо. Освен това харитите са свързани и с труда и художествените занаяти и е таза си функция са близки на Аполон. В
Питийския храм на
Аполон в
Пергам има тяхно изображение, а също и в
Делфийското светилище. Заедно с
орите и
музите, харитите живеели на
Олимп. Били в обкръжението на
Зевс,
Хера,
Аполон,
Афродита и
Дионис, като главно прекрасните девойки утешавали боговете, но вземали участие и в някои типично женски занимания. Те изтъкали сватбената рокля на
Хармония.
Харитите съответстват на грациите в
древноримската митология.