Флуидите е са непрекъснати, деформимуеми обекти. Флуидите могат да се разглеждат като агрегатно състояние на веществата, което обхваща
плазмата,
газовете,
течностите, и в някаква степен, деформируемите
твърди тела, при положение, че се разглеждат достатъчно големи количества вещество, за да може да се приложи приближението за непрекъсната среда (
атомистичната природа на материята да бъде пренебрегната).
Течностите, за разлика от другите флуиди, притежават свободна повърхност (повърхност, която не е определена от съда, в който се намира флуида). Разликата между твърди тела и флуиди съвсем не е очевидна. Например, за малки интервали от време,
стъклото може да се разглежда като твърдо тяло, а за по-големи: като течност. Това е така, защото стъклото има висок вискозитет. Идеален флуид е този, чиито
вискозитет е нулев (т.е. няма вътрешно триене, което се дефинира като триене между слоевете на флуида).
Свойството на флуидите да текат се определя от факта, че те не могат да останат в статично
равновесие при прилагане на неравномерно
напрежение.
