Туберкулозата е
белодробна болест, причинявана от пръчковидни бактерии. Лекува се с индивидуална
антибиотична терапия. Наскоро в
прибалтийските страни са забелязани случаи на резистентни към известните лекарства
щамове.Причинителят на болестта е така наречения бактерий на Кох, който има 4 патогенни типа (човешки, говежди, птичи и миши) и е много устойчив. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който кашля и плюе по улиците. Най - застрашени от заразяване и заболяване са контактните т. е. живеещите и работещите в едно помещение с болния хора. Не всеки контактен се разболява. От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т. е. всичко което срива защитата на организма. Рискови за заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно чревни страдания; лекуваните продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио и лъчелечение и др.
Заразяване от туберкулоза може да стане и при консумиране на прясно мляко и негови продукти; прясно сирене, извара, масло; добити от болни крави. Прясното мляко, дори пастьоризираното, трябва да се вари минимум 5 мин., за да се обезбацили. Първите симтоми за туберкулоза са обща отпадналост,лесна умора,безапетитие, подържане на температура 37, 3-37, с продължително време (месеци), нощно обилно потене. При белодробната форма на туберкулоза много характерна е продължителната кашлица, която в началото е суха, дразнеща, предимно през нощта а по - късно става с отделяне на различни по вид и количество храчки. Кръвохраченето е белег за напреднала форма на заболяване на белите дробове. Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестата температура - до и над 38 градуса С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения. Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение /болница, диспансер/. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти /тубоцин, стрептомицин,дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17, витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство. Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения /абсцес, пневмоторакс, фистулизация,емпием и други/ тя е неблагоприятна. Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно-болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители /ацилоотделители/ трябва да се избягва.
Ако се усъмните, че ваш приятел или родственик е заболял от туберкулоза, веднага го изпратете при лекар, а най - добре при специалист по белодробни болести. Ако болестта се потвърди, а вие се намирате в близък контакт с болния, Вие също трябва да се изследвате!
