Траките са етно-културна общност от
индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от
североегейско крайбрежие (вкл. островите
Тасос,
Самотраки,
Лемнос и
Имброс) до
Карпатите, от
Черноморското крайбрежие до р.
Морава, и земите в северозападна
Мала Азия (съвременните територии на
България,
Румъния,
Молдавия, североизточна
Гърция, северозападна
Турция,
Източна Сърбия и част от
Македония).
Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от
североизток около
1500 г. пр.н.е. смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи. (предполага се от част от българските археолози, че траките са дошли от
североизток в около
3500 г. пр.н.е.- т.е. в края на каменно-медната епоха). Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята че траките са автохтонно население.
