В миналото и в ежедневието, под
съзвездие се разбира група от
звезди. Съзвездието обикновено води името си от обект, на който е оприличена конфигурацията от звездите в групата, например:
Скорпион,
Орел,
Делфин,
Лебед,
Орион и др. Различните народи са оприличавали различни групи звезди на различни предмети, животни или герои, обикновено свързани с легендите, преданията, бита и културата на съответния народ. Много от имената на съзвездията са свързани с
древногръцката митология -
Орион,
Андромеда,
Касиопея,
Цефей,
Пегас и др. Някои съзвездия носят имената на предмети - според фигурите, образувани от влизащите в тях звезди -
Щит,
Триъгълник,
Стрела и др.
През 1603 г. астрономът Йохан Байер се опитва да внесе ред в съзвездията, като определя точно границите им и пръв въвежда буквените означения на звездите във всяко съзвездие. Тези означения се използват и до днес. Звездите в дадено съзвездие се означават по ред на блясъка им от най ярката към по-слабите с буквите на
гръцката азбука. При изчерпване на гръцките букви се ползват латинските букви, а по-нататък и числата. Така най-ярката звезда в дадено съзвездие се бележи с
алфа (α), по-бледата - с
бета (β) и т.н. Например, най-ярката звезда в съзвездието
Голямо куче се бележи с "α CMa", където CMa е стандартното трибуквено съкращение за Голямо куче (вижте списъка на съзвездията по-долу). Освен тези систематични означения с гръцки и латински букви, някои звезди имат и собствени имена. Например α CMa е известна като
Сириус.
С течение на времето различни астрономи ползват различни дефиниции за различните съзвездия и така се достига до нуждата от международна конвенция за границите и имената на всяко съзвездие. Такава конвенция е постигната и утвърдена на първия конгрес на
Международния астрономически съюз (МАС) през 1922 г.
