Стоманата е
метална
сплав с основен компонент
желязо и главен допълнителен материал
въглерод. Въглеродът свързва лесно подвижните
атоми на желязото в корава структура. Промяната в количеството и разпределението на въглерода в сплавта определя качествата на получената стомана. С увеличаване на въглерода, стоманата става по-твърда и с много по-голяма якост на опън от желязото, но също и по-крехка. Между стоманата и
чугуна няма рязко определена граница, като с промяна на въглеродната концентрация единият вид желязо-въглеродна сплав преминава в другия. Според различни определения стоманата е желязо-въглеродна сплав с максимално съдържание на въглерод между 1,7% и 2,1%.Има почти еднакъв коефициент на топлинна деформация с бетона (αt=0,00001)
При увеличаване съдържанието на въглерод в двукомпонентните желязо-въглеродни сплави над 2,14%, в структурата им се наблюдава евтектика (в системата Fe-C е известна като ледебурит над температурата на евтектоидното превръщане, и като видоизменен ледебурит под нея). Характерна особеност на ледебурита е наличието на големи цементитни дендрити в него, които, поради високите твърдост и крехкост на цементита, влошават механичните характеристики на желязо-въглеродните сплави. Ледебуритът е и структурната съставляваща, чието присъствие в двукомпонентната желязо-въглерод сплав позволява да класифицираме последната като бял чугун, т.е. основната разлика между въглеродните стомани и белите чугуни е липсата на ледебурит в стоманите и наличие на ледебурит в чугуните.
Легирана стомана се нарича стомана, смесена с други елементи с цел подобряване на физичните и химичните ѝ качества. В наши дни има няколко групи стомани, в които въглеродът е заменен с други легиращи материали, а самият той, ако го има, е нежелан примес. По-актуална дефиниция е, че стоманата е желязна сплав, която може да бъде пластично формована (кована, валцована и т.н.).
