Човешката сексуалност е сложно понятие свързано с областите на анатомията, физиологията, психологията, социологията, философията и изкуството. В научен, биологичен смисъл, сексуалността обозначава репродуктивната, размножителна функция и способност на отделния индивид. Различни фактори обуславят сексуалността: физическото и психологическо развитие на индивида, поведението, начина на мислене (манталитет), социалните норми и наложените от семейството и обществото представи за добро, правилно и красиво като духовни или
религиозни. Човешката сексуалност се явява един от съществените фактори за оразличаване на човека от останалите видове и представители на животинското царство, при които в повечето случаи сексуалността се ограничава до
размножаването.
В по-тесен смисъл човешката сексуалност представлява характеристика на сексуалните свойства на индивида: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот.
Психологията разглежда сексуалността като полова структура
на личността, т.е. факторът предопределящ
половата ориентация на всеки човек. Тази полова структура се определя от два основни типа фактори — биологични (генетични, хормонални и мозъчни) и психологични (вярвания, нагласи, самосъзнание, емоции).Продукт на дадена социална култура и среда. Така сексуално поведение, което е общоприето в някои общества, се счита за неприемливо или престъпно в други.
Възпроизвеждането е една от биологичните функции на сексуалността, но съвсем не единствената. Човешката физиология прави сексуалността възможна, но тя не може да предскаже сексуалното поведение по никакъв начин.
