Самадхи (на
санскрит: समाधि) е
йогическо състояние на сръхсъзнание, постигнато в резултат на продължителна практика на
медитация (
дхяна). В Йога сутра самадхи е осмото и последно стъпало, водещо към крайната цел –
кайваля. Самадхи се описва като единно състояние на съзнанието, в което умът става еднонасочен (
екаграта) и съзнанието на медитиращия се слива с обекта на
медитацията.
Според Вяса, автор на
Бхагавад гита, „йога е самадхи“. Това обикновено се тълкува в смисъл, че самадхи е състояние на пълен контрол (
самадхана) над функциите и разсейванията на съзнанието. Самадхи се описва като осъзнаване на собственото съществуване без мислене, в състояние на недиференцирано битие, съпътствано от блаженство (
ананда) и щастие (
сукха). Самадхи се дели на две основни категории:
савикалпа и
нирвикалпа.
Савикалпа самадхи е временно състояние на свръхсъзнание, в което се осъзнава реалността на аза (атман), но в същото време умът не е напълно овладян, в него все още има
калпа (въображения, желания или други „произведения“ на ума), които поддържат представата за двойственост. Савикалпа самадхи е изпълнено с блаженство, но при излизане или „спускане“ от това ниво на съзнание, преживяването на блаженство остава спомен.
