Принципатът е условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на държавно управление в Древен Рим в периода на ранната империя (27 пр.н.е. — 193 от н.е.). Създадена е
Октавиан Август. Това е специфична форма на монархия, при която формално съществуват републикански учреждения, но владетелят има
императорска власт, и се нарича прицепс. Той се счита за "
пръв сред равни" сред останалите сенатори. Времево обхваща периода от управлението на
Юлиево-Клавдиевата династия, Първа Флавиева династия (
Веспасиан,
Тит,
Домициан) и династията на Антонините.