Принцепс ( — први) била је владарска титула у Римском царству са значењем „први грађанин“. На основу те титуле први период Царства назван је принципат.

При́нцепс (лат. princeps — первый) — первый в списке древнеримских сенаторов (принцепс сената (рrinceps senatus)), обычно старейший из бывших цензоров.

Принцепсът (лат. princeps senatus - пръв сред равните) бил е най-възрастният сенатор. Неговото име се вписвало на първо място в списъка на сенаторите и той имал функцията на председател на Сената. Имал правото пръв да се изкаже пред Сената и да постави пред него проблем за обсъждане. Званието носело много голям престиж на притежаващия го. Принцепсът не била доживотна длъжност. Той се избирал при всяка нова двойка цензори, което значи на всеки 5 години. Цензорите могат и да потвърдят прицепса за следващите пет години. Принцепсът се избирал от сенаторите патриции, обикновено бивши цензори. Трябвало да има безукорно политическо минало и да е уважаван от останалите сенатори. Сред неговите права и задължения влизали: Да представлява Сената при среща с представители на чужди страни; Да пише от името на Сената писма и официални съобщения; Да решава дневния ред в Сената.

Принцепс ( — први) била је владарска титула у Римском царству са значењем „први грађанин“. На основу те титуле први период Царства назван је принципат.

При́нцепс (лат. princeps — первый) — первый в списке древнеримских сенаторов (принцепс сената (рrinceps senatus)), обычно старейший из бывших цензоров.

Принцепсът (лат. princeps senatus - пръв сред равните) бил е най-възрастният сенатор. Неговото име се вписвало на първо място в списъка на сенаторите и той имал функцията на председател на Сената. Имал правото пръв да се изкаже пред Сената и да постави пред него проблем за обсъждане. Званието носело много голям престиж на притежаващия го. Принцепсът не била доживотна длъжност. Той се избирал при всяка нова двойка цензори, което значи на всеки 5 години. Цензорите могат и да потвърдят прицепса за следващите пет години. Принцепсът се избирал от сенаторите патриции, обикновено бивши цензори. Трябвало да има безукорно политическо минало и да е уважаван от останалите сенатори. Сред неговите права и задължения влизали: Да представлява Сената при среща с представители на чужди страни; Да пише от името на Сената писма и официални съобщения; Да решава дневния ред в Сената.