Прабългари, наред с
протобългари,
първобългари и
хуно-българи е
ретроним използван в съвременната
историография за обозначаване на
българите преди тяхното разселване през втората половина на
7 век. Тези термини се използват и за
дунавските българи до периода на засилена
славянизация и
християнизация през
9-
10 век. Въведени са, за да се разграничат ранните българи от претърпелите етническа трансформация
волжки българи и дунавски българи (или
българите в днешен смисъл). В техните съвременни източници прабългарите са наричани или българи, или с имената на техните отделни племена, или с обобщаващото име
хуни.
