Повестта е един от традиционните епически видове в
литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между
разказа и романа. Разликите са по отношение на
сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните
герои в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на хроника в
българската и
руската литература под влияние на старинното повествование (например
„Повест за кръстното дърво“,
„Повест за Акир Премъдри“).
