Печене́ги (у византийского историка Льва Диакона − пацинаки) — союз кочевых племён, сложившийся предположительно в VIII—IX веках. Говорили в основном на тюркских языках огузской подгруппы. Упоминаются в византийских, арабских, русских и западноевропейских источниках. В IX в. печенеги заняли Северное Причерноморье до Дуная, нередко вторгались во владения русских князей. В конце XI века были вытеснены половцами на территорию совр. Валахии.

Печенегите или печенезите (на арабски: Pacanāk, на гръцки: Πατζιναικος, на унгарски: Besenyő, на латински: Pacinacae) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Примерноморие в края на IX век, а през XI-XII век се преселват на Балканите. Като непосредствени съседи на Киевска Рус, Унгария, Първото българско царство и Византийската империя печенегите оказват влияние върху политическата история на тези страни. Под печенежки натиск унгарците са принудени да се преселят в настоящата си родина в края на IX в. След преселването си в североизточните български земи под натиска на руси и кумани печенегите са разгромени от Комнините през 1091 година. След повторно поражение през 1123 г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия, допринасяйки за локалните етнически и културни особености на райони като Софийско и Мъглен. Обикновено етимологията на името "печенег" се свързва с тюркската дума "баджанак", запазена в съвременния български език.

Печене́ги (у византийского историка Льва Диакона − пацинаки) — союз кочевых племён, сложившийся предположительно в VIII—IX веках. Говорили в основном на тюркских языках огузской подгруппы. Упоминаются в византийских, арабских, русских и западноевропейских источниках. В IX в. печенеги заняли Северное Причерноморье до Дуная, нередко вторгались во владения русских князей. В конце XI века были вытеснены половцами на территорию совр. Валахии.

Печенегите или печенезите (на арабски: Pacanāk, на гръцки: Πατζιναικος, на унгарски: Besenyő, на латински: Pacinacae) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Примерноморие в края на IX век, а през XI-XII век се преселват на Балканите. Като непосредствени съседи на Киевска Рус, Унгария, Първото българско царство и Византийската империя печенегите оказват влияние върху политическата история на тези страни. Под печенежки натиск унгарците са принудени да се преселят в настоящата си родина в края на IX в. След преселването си в североизточните български земи под натиска на руси и кумани печенегите са разгромени от Комнините през 1091 година. След повторно поражение през 1123 г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия, допринасяйки за локалните етнически и културни особености на райони като Софийско и Мъглен. Обикновено етимологията на името "печенег" се свързва с тюркската дума "баджанак", запазена в съвременния български език.