Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от
Клистен. Всяка пролет Народното събрание на
Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на
полиса гражданин. Предлагани за остракизирани са граждани, които с придобитото си огромно влияние в обществото, се смятат за потенциални тирани. Всеки гражданин изписва върху глинен чиреп, т нар. "остракон", името на този когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият с мнозинството от гласовете е изгонван от Атина за срок от 10 години, като наказанието при евентуално връщане в полиса е смърт. Остракизмът не е форма на съд - всеки гласува според мнението си, без да се обсъждат аргументи за гласуването.
Смята се, че остракизмът е приложен за първи път през
487 г. пр. Хр., а последното известно остракизиране е от 417 г. пр. Хр. В района на Керамикос (атинския некропол) са намерени хиляди остраки с написани на тях имена. Интересни са наблюденията на изследователите, според които голям брой от остраките с едно име са написани само с няколко почерка, което показва, че често остракизирането е било подготвяно до степен на раздаване на готови остраки.
Чрез тази демократична форма на прогонване на политически противници, атиняни се лишават от множество най-способни граждани, сред които и такива пълководци като
Милтиад (спечелил битката срещу персите при
Маратон),
Темистокъл (спечелил битката срещу персите при
Саламин), Кимон (стратег в битката при Саламин),
Аристид (участник във всички важни битки в
гръко-персийските войни, стратег в битката при
Платея) и др. В резултат на прочистването от способните граждани, "Златният век" на класическата атинска култура трае по-малко от петдесет години.
