неутрино – מילון עברי-אנגלי

לצערנו, לא נמצאו תוצאות באנגלית עבור "неутрино"

Српска Википедија – Бесплатна енциклопедија

Неутрино

Неутрино је елементарна честица. Спада у лептоне, нема наелектрисање, спин је полубројни () па спада у фермионе. Сва до сада опажена неутрина су леве хеличности (т. ј., реализовано је само једно од два могућа спинска стања; хелицитетом се изражава пројекција спинског момента на правац кретања). Дуго се веровало да нема масу, међутим, постоје индикације да неутрино ипак има масу, мада врло малу. Постојање неутрина је постулирао Волфганг Паули, име им је дао Енрико Ферми, а експериментално их регистровао Фредерик Рејнс 1956, за шта је добио Нобелову награду за физику 1995. године.

За више информација, погледајте Wikipedia.org ...

Wikipedia® Българоезичната Уикипедия – Свободната енциклопедия

הורד מילון בבילון 9 למחשב שלך

Неутрино

Неутриното е елементарна частица. Открита през 1931 г. при β разпад. Бележи се с ν. Има една втора спин (

) и следователно е фермион. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици, тъй като последните експерименти в тази област (виж. Super-Kamiokande, Sudbury Neutrino Observatory и KamLAND) доказаха, че тя е различна от нула. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.

Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано. За частиците неутрино, произведени от слънцето (енергия от порядъка на няколко MeV), ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~10¹⁶ м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици.