Неологизъм (от
гръцкия език - νεολογισμός, от νέος -
нов и λόγος -
дума) в
лингвистиката е
дума, която се е появила наскоро в езика и (в тесен смисъл) която е приета в научни речници. Лексиката на всички езици малко или много се променя постоянно, някои думи се появяват, други отпадат (
архаизми). Неологизмите и архаизмите са относителни понятия в историята на езиците. Някои архаизми навлизат наново в езика, а и някои неологизми стават в течение на времето архаизми. В немския език например само през последните години са се появили 8 хил. думи, кодифицирани в официалния речник "Дуден". Думи, които са употребени еднократно от някого или известно време в тесни среди (
жаргон) не са неологизми и не се намират в речници. Причина за появата на нови думи са развитието на техниката, културата, обществените отношения и др. Например думата "
сайт" е засега неологизъм в българския език, но въпросът дали някои термини, примерно технически, са неологизми или рядко употребявани думи е спорен.
"Неологизъм" може да е освен една "нова дума", така и "дума с ново значение", както и "нова съставна дума", съкратена дума,
акроним, криптограма и др. Правописът и произношението на наеологизми, които са заимки от чужди езици, често едва след известно време придобиват кодифицираната си, общопризната и общоупотребявана форма. Консервативната лингвистика и някои обществени среди се отнасят враждебно към много неологизми, особено чуждиците, напр.
нърд. За пояснение или определяне като синоними силогизмите се пишат понякога в кавички или скоби.
