Мокша (санскрит मोक्ष mokṣa – ослобођење) или мукти (санскрит: मुक्ति mukti - разрешење) је појам који у индијским религијама значи ослобођење из вечног тока „рађања, умирања и препорађања" (самсара) и свеколике патње и ограничености постојања у свету. То је крајњи циљ мудрости у индијској филозофији.

Мокша (на санскрит:मोक्ष ) или мукти (санскрит: मुक्ति) е индуистко понятие, означаващо освобождение от самсара, кръгът на преражданията включващ всичките страдания и ограничения на светското съществуване. Мокша е преминаване отвъд съществуването в света на явленията, състояние на висше съзнание, в което материята, енергията, времето, пространството, причинността (карма) и други черти на реалността, позната чрез сетивата, се разбират като част от космическата илюзия (Мая). Мокша се преживява в този живот като изчезване на чувството за „аз“ като егоистична личност, чрез което се разкрива вечният чист дух, който се намира в същността на битието. В това състояние на пълна удовлетвореност, крайна цел на пътеката на йога, условността на нама-рупа (име-форма) изчезва и се разкрива вечната идентичност с духа.

Мокша (санскрит मोक्ष mokṣa – ослобођење) или мукти (санскрит: मुक्ति mukti - разрешење) је појам који у индијским религијама значи ослобођење из вечног тока „рађања, умирања и препорађања" (самсара) и свеколике патње и ограничености постојања у свету. То је крајњи циљ мудрости у индијској филозофији.

Мокша (на санскрит:मोक्ष ) или мукти (санскрит: मुक्ति) е индуистко понятие, означаващо освобождение от самсара, кръгът на преражданията включващ всичките страдания и ограничения на светското съществуване. Мокша е преминаване отвъд съществуването в света на явленията, състояние на висше съзнание, в което материята, енергията, времето, пространството, причинността (карма) и други черти на реалността, позната чрез сетивата, се разбират като част от космическата илюзия (Мая). Мокша се преживява в този живот като изчезване на чувството за „аз“ като егоистична личност, чрез което се разкрива вечният чист дух, който се намира в същността на битието. В това състояние на пълна удовлетвореност, крайна цел на пътеката на йога, условността на нама-рупа (име-форма) изчезва и се разкрива вечната идентичност с духа.