Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което
българите се закичват всяка година на
1 март. Този обичай се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в
Румъния, където мартеницата се нарича
mărţişor, но там мартеници носят само жени, докато в
България ги носят всички. Този обичай всички да носят мартеници датира някъде от 1965 година или малко по късно.До тогава в България са ги носели също само жените и децата. С мартеници се закичват и българите в
Западните покрайнини, които по времето на режима на
Слободан Милошевич ги носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи. Българите в района на Преспа и
Голо бърдо -
Албания, както и в някои райони на
Република Македония също носят мартеници.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за
здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на
Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало
дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на
пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има
мравки, годината ще е плодородна и удачна.
