Крепостта е укрепено отбранително военно съоръжение, строено предимно през
средните векове. Книжовен синоним на крепост е
твърдина. Други названия за крепост са чуждиците от
турски език кале и
хисар. Първоначалното значение на
град също напълно съвпада с крепост - оградено със стена място, затова и местностите, в които има останки от крепости в
България,
Република Македония и
Сърбия, често са наричани
градище.
Крепост може да обозначава както отделно отбранително съоръжение, така и цял фортификационен комплекс. По правило крепостта е защитена от крепостни стени територия, в която се намира постоянен
гарнизон, с големи запаси от продоволствия и въоръжения, необходими за евентуална продължителна
обсада. Едва в по-ново време с изобретяването на нов вид въоръжение и прилагането на нови воени тактики значението на крепостта като основно военно отбранително съоръжение намалява.
Към първите крепостни съоръжения могат да се отнесат земните валове, наред с палисадите, които ограждат неголемите
селища. Някои първобитни крепости се построяват на
хълмове или ридове, по-късно пред крепостните стени започват да се копаят
ровове с вода. С развитието на военното дело и
строителството, крепости започват да се усъвършенстват.
