Катарзисът е рязък
емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. Катарзисът е важен елемент в
естетиката на
Аристотел.Според него катарзисът се извършва чрез страх и състрадание. Това счита Лесинг в "Хамбургска драматургия", където прави анализ на Аристотеловата "Поетика". По-късно Гьоте премества акцента от чувството към творчеството. И катарзисът започва да се възприема по нов начин.
