В
биологията и
екологията, под
измиране или
изчезване се разбира прекратяване на съществуването на един
вид или на група
таксони, което води до намаляване на
биоразнообразието. За момент на измиране обикновено се приема смъртта на последния индивид от вида (въпреки че
способността на популацията за размножаване и възстановяване може да бъде изгубена далеч преди достигане на този момент). Понеже потенциалният
ареал на вида може да бъде доста обширен, определянето на момента на измиране може да е затруднено и обикновено се прави ретроспективно. Тази трудност води понякога до явления като Лазарови таксони, при който един вид, приеман известно време за изчезнал, изведнъж отново "възкръсва" (което е типично за
фосилните находки след определен период на явно отсъствие).
Посредством
еволюцията при процеса на
видообразуване се появяват нови видове в местата, където се появяват и процъфтяват нови разновидности на организмите при условие, че са способни да намират и използват налична
екологична ниша, или пък измират видове, които вече не са способни да оцеляват при променени условия на средата или не издържат на високата конкуренция. Обикновено видовете се характеризират с това, че просъществуват около 10 милиона години (от появата до измирането си), при все че някой видове, наречени живи фосили, оцеляват практически непроменени в течение на стотици милиони години. Едва около хиляда живи фосила продължават да съществуват и днес.
Преди разселването на човека по Земята, измирането на видове обикновено се случва с постоянен нисък темп.
Масовите измирания са били относително редки явления. Преди около 100 000 години обаче, едновременно с рязкото увеличаване на броя и ареала на разпространение на човека, започва и усилено измиране на видове , за последен път случило се при
масовото измиране Креда - Терциер. Това измиране е известно като
холоценско измиране и хронологически е най-малкото шестото поред
масово измиране. Някои специалисти преценяват, че до 2100 г. могат да изчезнат половината от днес съществуващите видове.
