Еритроцитите са основна част от формените елементи на
кръвта. Наред с транспорта на
кислород от
белите дробове до тъканите и
въглероден диоксид от тъканите до белите дробове
хемоглобинът в еритроцитите има съществено значение като буфер в поддържането на киселинно-алкалното състояние в кръвта: около 80% от буферните системи на кръвта се падат на еритроцитите. Еритроцитите участват и в регулацията на йонния състав на кръвта, тъй като тяхната
мембрана е пропусклива за
аниони и непроницаема за
катионите и хемоглобина. Средната продължителност на живота на еритроцитите е до 120 дни. Определянето на количеството на клетъчните съставки на кръвта - еритроцити,
левкоцити и
тромбоцити се свежда до преброяването им в определен обем кръв. То е едно от основните и най-чести лабораторни изследвания. Единица обем за изразяване концентрацията на клетките в кръвта е
литърът. За изброяването на клетъчните съставки на кръвта и по специално на еритроцитите се използват мануални визуалнооптични т.е камерни методи, които се смятат за вече остарели, и електронни методи с хематологични анализатори, навлязли в повечето
клинични лаборатории. Референтни стойности:
Преброяването на формените елементи в кръвта обикновено се съпровожда с морфологично изследване в кръвна натривка, която се оцветява по определени изисквания. При морфологична диференциация и характеристика на кръвните клетки в оцветен препарат от значение са следните основни морфологични белези:
- големина на клетката,
- съотношение ядро - цитоплазма (ядрено-цитоплазмен индекс),
- форма на ядрото,
- големина на ядрото,
- хроматинов строеж на ядрото,
- наличие на нуклеоли,
- големина и брой на нуклеолите,
- цвят на цитоплазмата,
- структура на цитоплазмата,
- наличност на гранули в цитоплазмата - форма, големина и цвят,
- вакуоли,
- фагоцитарни елементи.
