Ериниите (
ст.гр. Ερινύες) в
древногръцката митология са богини на отмъщението. Броят им първоначално не е определен -
Омир говори ту за една, ту за няколко еринии.
Еврипид първи ги определя като три - (
Алекто,
Тисифона и
Мегера). Родени са от кръвта на
скопения Уран. За древния им произход говори и друг мит, според които са родени от съюза на
Никта и
Ереб. Изобразявани са като отвратителни старици със змии в косите и бичове или факли в ръцете. От устата им се вие дълъг език и капе кръв. Гласовете им напомняли рев на животно и кучи лай. Ходели в черни дрехи с аленочервени пояси. Обитавали подземното царство. Преломен момент в разбирането за ролята на ериниите е мита на
Орест, описан в "Евмениди" на
Есхил. Там те преследват Орест за убийството на майка му. После в съда в ареопага, където спорят с
Атина и
Афродита, които защитават Орест, се примиряват с новите богове, след което получават името евмениди (гр. Ευμενίδες - милостиви, благосклонни). Така сменят злобната си същност и от еринии (безумни) хтонични божества, пазещи правата на мъртвите стават покровителки на законността. По-късно ги наричат семни ("достопочтенни") и понти ("могъщи"). В
древноримската митология съответстват на фуриите.
