Ерес е название, с което
християнската църква характеризира религиозните учения, отклоняващи се от официалната
догма. В историческото си значение думата haieresis (от старогръцки) се е употребявала, за да означи характерно философско течение, като аристотелизма или платонизма и е съответствало до голяма степен на раннохристиянската представа за
секта, лишена от съвременните отрицателни конотации, тежащи на тази дефиниция. В този смисъл я употребява и
Йосиф Флавий.
Много ереси, водещи началото си от специфични разногласия относно общоприетата в дадения исторически момент официална доктрина, водена нерядко от съответни политически и материални интереси, са прераствали в обществени движения опълчващи се срещу църковната и държавническа власт и социалните им структури. В тези случаи еретиците са били подлагани на безпощадно преследване под претекста на запазване единството на църквата и предотвратяване на поредната
схизма.
