Едоните са
тракийско племе, населявало Югоизточна
Тракия с племенно териториално ядро в Долна
Струма до устието ѝ. Свидетелства за едоните са датирани от VI в. пр н.е. - V в. пр. н.е. Относно произхода им, френският учен Пол Пердризе смята, че едоните са с
гетски произход, като се аргументира с името на владетеля Гетас или Гета, изписано на едната страна на едонските октодрахми. Но може би това негово заключение е от евентуално персийско влияние. Според друга теория може да се предполага, че Гета произлиза от дако-мизийска етническа инфилтрация, но само в териториален смисъл, като
анклав, промъкнал се от север. Със стабилен икономически потенциал и с добра войска едонците са управлявали и контролирали широк терен на изток от Долна Струма и на юг от
бизалтите. Част от вождовете, василевси и първенци споменати в епоса и в митологическите разкази в древна Елада, са от династическия дом на едоните начело с Дриант и синът му
Ликург,
Орфей,
Рез, Ифидамант, Хипокоон. В митологичните разкази Ликург, син на Дриант, е влязъл в спречкване с
Дионис. До нас са достигнали няколко мита. Единият е, че Ликург преследвал кърмачките на Дионис, удрял ги с остен и подгонил самия бог, който по неволя се хвърлил в морето; за тези си постъпки Ликург станал омразен на
Олимп и
Зевс го ослепил.
Аполодор ни разказва как Ликург, цар на едоните, които живеят при
Стримон, пръв обидил Дионис и го изгонил. Богът избягал в морето, а вакханките и сатирите били пленени. По-късно те се освободили, Дионис възбудил лудост у царя, който в умопомрачение заклал с брадва собствения си син. Когато се свестил видял, че земята е останала без плод. Едоните чули предсказанието на Дионис, че плодът ще се върне ако Ликург бъде убит, оставили нещастника на
Пангей, вързали го за коне и го разкъсали. Диадор ни дава сходна версия на мита, където Дионис поискал да мине от
Азия в
Европа и се сприятелил с Ликург,
“цар на траките при Хелеспонт”. Богът прехвърлил на отвъдния бряг първо вакханките, но Ликург заповядал на войниците си да ги нападнат през нощта. Дионис научил това от Харопси и се уплашил, защото бил в момента безсилен. Той се върнал в Азия, взел своята войска, победил
траките, ослепил Ликург и дори го разпънал на кръст. За отплата на Харопс предал нему тракийското царство и го научил на тайните обреди в
мистериите.
Друг виден представител на династията е
Орфей певец, цар и жрец на траките, наследник на Ликурговото царство. По съвета на кентавъра
Хирон той помогнал на
Язон в подвизите му. Едни от особено важните неща за икономиката на
Елада през VI-IV в. пр. н. е. са били златните и сребърните рудници в планината
Пангей, които са били контролирани от едоните. Монетосеченето на едоните е представено от 4 типа, които представят гола фигура, вероятно
Хермес, водеща два вола; реверсът носи надпис
“Гетас цар на едоните” . Фигурата на голия мъж с воловете се среща при монетите на ореските и ихните. Съвпадения в образите на емисиите са намерени и при дероните, летите, зеелетите,
дионисиите. Вероятно това е било много сложна система от дребни обединения, които влизат в единен южнотракийски съюз имащ извънредно ограничени функции и достатъчно аморфна структура. От един от текстовете на
Херодот става ясно за междуплеменен антиперсийски съюз. Племената сигурно са били свързани и с култа към Дионис, защото всички основни изображения на южнотракийски монети или възпроизвеждат реални сцени от ритуала на тракийски празненства в чест на Дионис или предават митологични персонажи от неговия антураж.
