Гъбите са биологично царство организми,
еукариотни, неподвижно прикрепени, без
хлорофил. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във
вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са
паразити върху
животни или
растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти,
стъкло,
дървесина. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите
организми мицела е
едноклетъчен. При едни форми
клетките имат сферична форма, с едно
ядро (квасни гъбички), а при други мицела има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена (
хлебен мухъл). При по-висшите гъби мицела е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
Пигментираната клетъчна обвивка е изградена от
хитиново вещество или (при някои по-нисши видове) от
целулоза и пектин. В клетките на гъбите липсват хлоропласти. В клетките като резервно вещество не се натрупва
скорбяла както при растенията, а глюкоген и мазнини характерни за животните. Както при растенията мицела нараства непрекъснато с връхната си част и има неограничен растеж. При гушестите гъби тялото има по-дебели хифи, които в плодните тела са плътно долепени, образуващи по-твърда материя на пънчето и гуглата.
