Гети су били трачка племена настањена претежно на подручју данашњих држава Румуније и Бугарске. Од 7. века п. н. е. Гети су били у контакту са грчким колонијама на обали Црног мора.

Гети (лат.: getae), са народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките". По време на похода на Дарий I (522 пр.н.е. – 486 пр.н.е.) срещу скитите (513 пр.н.е. ), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав. След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите (траки), докато те са завладени от Филип II – владетел на Македонското царство, към 340 пр.н.е.. Завладяването на земите на гетите от дясната страна на р. Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 пр.н.е. и 327 пр.н.е. ) и Лизимах (310 пр.н.е. ) да ги подчинят остават безрезултатни.

Гети су били трачка племена настањена претежно на подручју данашњих држава Румуније и Бугарске. Од 7. века п. н. е. Гети су били у контакту са грчким колонијама на обали Црног мора.

Гети (лат.: getae), са народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките". По време на похода на Дарий I (522 пр.н.е. – 486 пр.н.е.) срещу скитите (513 пр.н.е. ), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав. След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите (траки), докато те са завладени от Филип II – владетел на Македонското царство, към 340 пр.н.е.. Завладяването на земите на гетите от дясната страна на р. Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 пр.н.е. и 327 пр.н.е. ) и Лизимах (310 пр.н.е. ) да ги подчинят остават безрезултатни.