Бургунди су били источногерманско племе које се селило из Скандинавије до острва Борнхолм чије је име по старом писму било Бургундархолмр (Бургундска земља) и одатле у друге делове Европе. Превод Орозија Алфреда Великог користи име Бургундска земља.

Прародината на бургундите се е намирала в Южна Норвегия. Към II в.пр.н.е. племето тръгнало на юг, вероятно прекарало известно време на остров Борнхолм (Бургундерхолм?), и след това – през I или II в., се преселило в областта между реките Среден Одер и Долна Висла. Около 200 г. (или през първата половина на III в.), под натиска на гепидите, бургундите отстъпили на югозапад и, преминавайки Лаузиц и Гарц, достигнали до Горен Майн. Оттук те предприемали набези срещу римската територия, придвижвайки се надолу по Майн. Първият сблъсък между бургундите и римските легиони бил при император Проб. Впоследствие това племе изтласкало алеманите на запад и югозапад и в средата на IV в. стигнало до мястото, където Майн се влива в Рейн. В същото време римляните се опитали да се възползват от разприте между бургунди и алемани. Импратор Валентиниан I (364-375) сключил съюз с бургундите и ги използвал срещу алеманите – около 370 г. Когато през 407 г. вандали, алемани и свеви нахлули в Галия, бургундите начело с племенния си крал Гундахар (Гунтиар, Гунтер от „Сага за Нибелунгите“) заели Майнц и прилежащата Рейнска долина. Оттук, заедно с аланите, ръководени от вожда им Гоар, нахлули в долногерманската провинция и подкрепили галския узурпатор Йовин (411-413), който се обявил против император Хонорий. През 413 г. бургундите били признати от Западната Римска империя за федерати и получили територията в района на Вормс, където да се заселят. По това време те приели християнството, макар все още да има спорове в каква форма – католическата или арианската. Във всеки случай в техните по-късни поселения в Сабаудия те са ариани. Заетата от бургудните територия принадлежала в административно отношение към провинция Горна Германия (Germania Superior), която след административната реформа на император Диоклециан получила името Първа Германия (Germania Prima) с център град Могунтиак (Майнц).

Бургунди су били источногерманско племе које се селило из Скандинавије до острва Борнхолм чије је име по старом писму било Бургундархолмр (Бургундска земља) и одатле у друге делове Европе. Превод Орозија Алфреда Великог користи име Бургундска земља.

Прародината на бургундите се е намирала в Южна Норвегия. Към II в.пр.н.е. племето тръгнало на юг, вероятно прекарало известно време на остров Борнхолм (Бургундерхолм?), и след това – през I или II в., се преселило в областта между реките Среден Одер и Долна Висла. Около 200 г. (или през първата половина на III в.), под натиска на гепидите, бургундите отстъпили на югозапад и, преминавайки Лаузиц и Гарц, достигнали до Горен Майн. Оттук те предприемали набези срещу римската територия, придвижвайки се надолу по Майн. Първият сблъсък между бургундите и римските легиони бил при император Проб. Впоследствие това племе изтласкало алеманите на запад и югозапад и в средата на IV в. стигнало до мястото, където Майн се влива в Рейн. В същото време римляните се опитали да се възползват от разприте между бургунди и алемани. Импратор Валентиниан I (364-375) сключил съюз с бургундите и ги използвал срещу алеманите – около 370 г. Когато през 407 г. вандали, алемани и свеви нахлули в Галия, бургундите начело с племенния си крал Гундахар (Гунтиар, Гунтер от „Сага за Нибелунгите“) заели Майнц и прилежащата Рейнска долина. Оттук, заедно с аланите, ръководени от вожда им Гоар, нахлули в долногерманската провинция и подкрепили галския узурпатор Йовин (411-413), който се обявил против император Хонорий. През 413 г. бургундите били признати от Западната Римска империя за федерати и получили територията в района на Вормс, където да се заселят. По това време те приели християнството, макар все още да има спорове в каква форма – католическата или арианската. Във всеки случай в техните по-късни поселения в Сабаудия те са ариани. Заетата от бургудните територия принадлежала в административно отношение към провинция Горна Германия (Germania Superior), която след административната реформа на император Диоклециан получила името Първа Германия (Germania Prima) с център град Могунтиак (Майнц).