Бизалтите, известни и като
бисалти, са
тракийско
племе, населявало територията на Югозападна
Тракия по долното течение на река
Струма (Стримон), която е тяхна
граница на изток. На запад във владенията им влизат части от
Богданската планина и езерото Болбе (
Бешичкото езеро, на новогръцки Волви), а северната им граница достига до планината
Беласица, където влизат в контакт с тракийските племена
меди и дерони. Съседи са и на тракийското племе крестони.
Споменават се от
Херодот в разказа му за
персийските походи в Елада, където той говори за „царя на бисалтите и крестонската земя“, който ослепява шестимата си сина, защото не изпълняват заповедта му и се присъединяват към войската на персийския цар
Ксеркс I. Известен е и предводител на бизалтите с името Нарис.
