У хемијском смислу, аминокиселине су једињења која садрже амино групу (-{-NH₂}-) и карбоксилну групу (-{-COOH}-). У састав аминокиселина улазе следећи елементи а то су -{C, H, N}- и -{O}-. Њихова главна биолошка улога је изградња протеина, мада постоје и аминокиселине које не улазе у састав протеина и називају се непротеинске аминокиселине (нпр. ß-аланин, орнитин и цитрулин). Све аминокиселине које граде протеине су α-аминокиселине пошто су амино и карбоксилне групе везане за исти, α-атом угљеника. Поред амино и карбоксилне групе, структуру аминокиселина одређује и бочни ланац који се назива и остатак и обележава се са -{R}-. -{R}--групе садрже карактеристичне особине појединих аминокиселина, и могу их чинити алифатични или ароматични бочни ланци који могу садржати друге реактивне групе, могу бити више или мање поларне, хидрофилне или хидрофобне итд.

Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са α-аминокиселините, от които са изградени всички генно детерминирани белтъци. Има и други аминокиселини, участващи в изграждането на белтъци, но те са модифицирани (метилирани и т. н.). α-аминокиселините са хирални съединения и биват L- и D-форми. Биологично активни са L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Наричат се α (алфа) по името на централния въглероден атом, към който са свързани аминогрупата, карбоксилната група, водороден атом и въглеводородния остатък (Р). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (10), незаменими (8) и условнозаменими (2).

У хемијском смислу, аминокиселине су једињења која садрже амино групу (-{-NH₂}-) и карбоксилну групу (-{-COOH}-). У састав аминокиселина улазе следећи елементи а то су -{C, H, N}- и -{O}-. Њихова главна биолошка улога је изградња протеина, мада постоје и аминокиселине које не улазе у састав протеина и називају се непротеинске аминокиселине (нпр. ß-аланин, орнитин и цитрулин). Све аминокиселине које граде протеине су α-аминокиселине пошто су амино и карбоксилне групе везане за исти, α-атом угљеника. Поред амино и карбоксилне групе, структуру аминокиселина одређује и бочни ланац који се назива и остатак и обележава се са -{R}-. -{R}--групе садрже карактеристичне особине појединих аминокиселина, и могу их чинити алифатични или ароматични бочни ланци који могу садржати друге реактивне групе, могу бити више или мање поларне, хидрофилне или хидрофобне итд.

Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са α-аминокиселините, от които са изградени всички генно детерминирани белтъци. Има и други аминокиселини, участващи в изграждането на белтъци, но те са модифицирани (метилирани и т. н.). α-аминокиселините са хирални съединения и биват L- и D-форми. Биологично активни са L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Наричат се α (алфа) по името на централния въглероден атом, към който са свързани аминогрупата, карбоксилната група, водороден атом и въглеводородния остатък (Р). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (10), незаменими (8) и условнозаменими (2).