Автокефалия (от гр.
αυτός – сам, самостоятелен, отделен, независим и
κεφαλή – глава, началник) е термин, който се употребява в
Църквата след началото на
5 век, когато е приложим както към светски, така и към църковни организации, имащи своя върховна независима власт. Автокефалията е форма на независимо църковно устройство и самостойна административна уредба – специфична каноническа институция на дадена поместна църква с ранг на архиепископия, митрополия или
патриаршия, утвърдила се по пътя на
мисионерски, духовен и културен възход и получила всеобщо междуцърковно признание.
