Яхве е транслитерация на
еврейското "יַהְוֶה", което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на
Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век. В еврейският текст на
Стария Завет, който се нарича
Танах това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от
Декалога и традицията да не се споменава напразно името на
Бога,
евреите от векове насам го произнасят или като "Хашем" (буквално означава "Името") или като "Адонай" (което значи "Господар" или още "
Господ"). В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.
Точното произношение не е напълно сигурно, но най-вероятно не е "Йехова". По-вероятно е да се е произнасяло в древността като "Яхое" или "Яхве". Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са "Я" (откъдето идва "халелу-я", което означава "хвалете Я") и "Яхо" или "Яо" или "Яху" или "Яу". Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като "Иша-Я", така и като "Иша-Яхо", на Еремия като "Ирми-Я" или "Ирми-Яхо" и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на
Израел "
Бенямин Нетан-Яху".
Счита се, че самото име "Яхое" е сегашно причастие на глагола "съм" (както например на глагола пея сегашното причастие е "пеещ", а на глагола чета е "четящ" и т.н.). Следователно свещеното четирибуквено име (на гръцки "Тетраграматон") означа горе-долу "онзи, който е", сиреч онзи, който не може да не съществува (не може да не е) и затова косвено името означава "Вечно Съществуващият". ( Този, Който няма начало и няма край.)
