- За американския физик вижте Даниъл Ци.
Ци или
чи (на
пинин Qi - "дихание") според китайската философия е естествената
енергия, която изпълва, пронизва
вселената и присъства непрекъснато във всички живи организми и неживи обекти, основна сила на всяко движение във вселената, било то физическо или умствено. Всяко движение на материалните и нематериалните обекти е следствие на движението на Ци, от област с по-висок потенциал, към област с по-нисък потенциал. Това обхваща абсолютно всички възможни аспекти на
движението: От това на
небесните тела (планети, звезди, комети, прах и т.н.), до това на
атомите,
молекулите и
елементарните частици - доколкото Ци присъства в
макрокосмоса (или във външната орбита) и на движението на жизнената сила в рамките на човешкото тяло, доколкото Ци присъства в
микрокосмоса (Според китайската терминология микрокосмосът е човекът, а макрокосмосът - всичко останало. Белият дроб е част от
микрокосмоса, но клетките, които го изграждат, вече са част от
макрокосмоса). Всяко едно взаимодействие, е свързано с обмяната на Ци, между взаимодействащите
макрокосмос или
микрокосмос. Ци притежават всички живи
организми.
Съществуват понятията "животинска Ци", различна за всеки отделен вид животно, "човешка Ци" и т.н., като в този случай терминът означава не толкова самата Ци, която не може да бъде определена количествено или
качествено, а начина, по който тя протича в съответото същество или предмет. В този смисъл всяко живо същество има собствена Ци. Тези, които се занимават с бойни изкуства или други практики, свързани с култивирането на Ци (например
Ци гун), при правилна практика постигат хармонията на Ци, хармония между
микрокосмоса и
макрокосмоса, които влияят един на друг в еднаква степен.
