Хелиос в
древногръцката митология е бог на
Слънцето, брат на богинята на Луната
Селена и розовопръстата богиня на зората
Еос, син на
титаните
Хиперион и
Тея. Изобразяван е като красив младеж в тънки одежди, с развети коси и венец от лъчи, качен на златна колесница. Лицето му било обкръжено с ореол от светлина. Той живеел във великолепен дворец в обкръжението на четирите годишни времена и имал престол от скъпоценни камъни. Всяка сутрин Хелиос се появявал, управлявайки своята златна колесница, теглена от 4 снежнобели, крилати и бълващи огън коне с имената Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Цял ден богът управлявал колесницата си по небето (подарена му от бог
Хефест), а вечер слизъл към
океана и преплувал морето отново към мястото, където трябвало да се появи на следващата сутрин. Синът му
Фаетон получил само за един ден позволение от баща и да управлява колесницата, но поради неопитността си едва не подпалил света -пламнала земята, започнали до горят планините.
Зевс бил принуден да порази със светкавица колесницата, конете и Фаетон. Хелиос съответства на римския бог Сол.