Фаетон в
древногръцката митология е син на
Хелиос (Феб, епитет по-късно даден за
Аполон) и
океанидата
Климена. Има и версия, според която е син на розовопръстата
Еос и
Кефал или
Тифон. Фаетон се похвалил на своите приятели, че е син на бога на слънцето. Те обаче отказали да му повярват и Фаетон отишъл при баща си, който му обещал всичко за което го помоли. Фаетон поискал да кара златната колесница на баща си за един ден. Хелиос се опитал да го разубеди, но безуспешно - Фаетон бил непреклонен. Когато денят настъпил и той подкарал колесницата, се паникьосал и загубил контрол над белите коне, които я водели. Пламнала колесницата, запалила се земята.
Африка се превърнала в пустиня. Водите и реките закипели. Земята щяла да загине, ако не бил
Зевс. Принудил се да порази със светкавица конете, колесницата и Фаетон. Разбягали се белите коне - само
ериниите можели да ги намерят и върнат. Майка му, Климена, дълго търсила праха му по земята. Накрая стигнала до брега на река
Еридан. Сестрите на Фаетон - хелиадите -плачели на брега ѝ безутешно. Накрая на Зевс му омръзнали техните сълзи и ги превърнал в плачещи върби. После всичко на земята започнало да се връща по старому. Останала само пустинята и Млечния път да напомнят за безразсъдството на Хелиос и сина му. Появил се и кехлибара -от застиналите сълзи на плачещите му сестри. Фаетон се използва и като епитет за
Хелиос.