Сун (
宋) е една от най-значимите китайски династии, управлявала от 690 до 1279 г. Тя успява да обедини по-голямата част от страната, слагайки край на периода на
Петте династии и десетте царства и пада под ударите на монголите, които основават династията Юен. Управлението на Сун се разделя на два периода –
Северна Сун (
Бейсун 北宋, 960-1127) и
Южна Сун (
Нансун 南宋, 1127-1279), свързани със завладяването на редица северни територии от джурченската държава Дзин и преместване на столицата южно от река
Яндзъ в
Ханджоу. През цялото си управление сунските императори са принудени да водят борба за съществуване с варварските империи на джурчените Дзин и на киданите Ляо, а в края на династията и с монголите. Във вътрешен план историята на Сун е белязана от постоянни селски въстания, независимо от които обаче икономиката на страната се подобрява значително а населението се увеличава двойно. В областта на културата и науката управлението на тази династия често се сравнява с европейското Просвещение, тъй като владетелите ѝ покровителстват различните религии и изкуства, по това време творят едни от най-прочутите китайски философи, положили основите на неоконфуцианството. В страната са осъществени редица реформи на държавния апарат с оглед неговата ефективност, реформирана е армията, създаден е силен морски флот, въведена е за първи път в света употребата на книжни пари.
