Софокъл е
древногръцки драматург. Роден е през 496 г. пр.н.е в гр. Колон северно от Атина в семейството на занаятчия - производител на оръжие . Изпълнил пеан в чест на победата срещу персите при остров Саламин, в която участва Есхил. За пръв път през 468 г. пр.н.е. той излиза на театрално състезание и побеждава Есхил. Той е един от тримата велики древногръцки трагици, заедно с
Есхил и
Еврипид. Според
Суда е написал 123 трагедии и сатирни драми. В общия живот е бил ковчежник, стратег и член на законодателната комисия на Атинския полис, както и жрец на изцеляващото божество (нов Атински култ). Близък приятел на Херодот и на
Перикъл, който по онова време насърчава развитието на
драмата. Защитник на полиската традиция. Според Аристотел - автор на образцови трагедии. Седемте негови запазени произведения са "Едип цар", "Антигона", "Аякс", "Трахинянки", "Електра", "Филоктет", "Едип в Колон" и голям откъс от сатировската драма "Копоите" Печелил е 24 пъти лавров венец. Софокъл е майстор на характери. Неговият принос е огромен. Той въвежда трети актьор в трагедията, увеличава броя на хористите от 12 на 15, засилва музикалният момент, въвежда ефекта на "погрешното мнение" на зрителя, срещу което се разгръща действието, утвърждава декора.