Салмакида в
древногръцката митология е
нимфа-
наяда. Живеела в извор в
Кария, където веднъж влязъл да се изкъпе
Хермафродит, божествено красивият син на
Афродита и
Хермес.
Салмакида се влюбила в него, но той не отвърнал на любовта ѝ. Тя помолила боговете никога да не я разделят от него. Боговете я чули и слели тялото ѝ с неговото. Оттогава Хермафродит станал двуполово същество. Салмакида се споменава единствено в книга 4, стихове 306-320 в "
Метаморфози" на
Овидий. Тя не е типична нимфа, ако се погледне на поведението ѝ, което рязко контрастира с това на другите нимфи в гръцката митология, които са се обрекли на непорочност и бягат и се страхуват от мъжете, които ги преследват. Салмакида е една от малкото нимфи, които са изключение от този митологичен канон (вж. още
Ехо,
Галатея) .