Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието,
морала и
поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например
културата, историческия момент и
езика). Според релативизма истината и
моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.
В
етиката релативизмът е противоположен на абсолютизма. Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти, които са непреклонни и абсолютни, релативизмът твърди, че етичните норми се променят и различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации. Може да се нарече и епистемологичен релативизъм - отричане на абсолютните стандарти за преценяване на истината.
Друга разновидност на релативизма е културният релативизъм - схващането, че различните култури дефинират и интерпретират различните феномени по различни начини и така перспективата и гледната точка на една култура не може да бъде използавана за разбиране и оценка на друга култура.
