П,
п е
буква от
кирилицата. Обозначава звука . В
старобългарската азбука има название
покои, съответно в
църковнославянска —
покой, което означава "мир", "покой", "спокойствие", "отдих", а така също и "кончина".
П в
глаголицата се изписва така 10px и има цифрова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та поред, изглежда така 20px и има цифрова стойност 80. Произлиза директно от
гръцката буква
Пи, а глаголическата буква прилича на семитското "пе" (ף).
При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква
П е изглеждала като латинската буква
n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнния му вариант остава да се използва само в ръкописни и художествени шрифтове. В типографският курсив от средата на
18 до средата на
19 век главната буква
П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнат главна буква
Л. По това време буква
Л има само островърха форма —
Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.
