Пенджаб (; ; ; ) е историко-географска област в
Пакистан и
Индия. Тя включва плодородната равнина, разположена между река
Инд,
Хималаите и пустинята Тар. Името Пенджаб означава
Петоречие и идва от петте големи притока на Инд, които пресичат равнината. Площта на областта е около 300 хиляди квадратни километра, а населението - около 110 милиона души.
През
1947 областта Пенджаб е разделена между Пакистан и Индия, като приблизително две трети от територията и населението са в пакистанската част, която образува провинция Пенджаб. Индийската част на областта е разделена административно в щатите
Пенджаб,
Харяна, Химчал Прадеш и
Делхи. По-голямата част от жителите на Пенджаб са от
пенджабската етническа група и говорят пенджабски език, за който в Пакистан се използва писмеността шахмукхи, а в Индия - гурмукхи. Повечето пакистански пенджабци са
мюсюлмани, а индийските -
сикхи и
индуисти.
Пенджаб е една от най-плодородните области в
Азия и там възниква древната Индска цивилизация. Днес областта е сред най-богатите райони в Пакистан и Индия, като произвежда значителна част от земеделската им продукция. Там се намират и някои от най-големите градове в тези страни -
Лахор, Фейсалабад, Лудхиана,
Амритсар,
Мултан.
