Пелоп (Пелопс) — в древнегреческой мифологии сын Тантала и Эврианассы (или Дионы ), брат Ниобы, царь и национальный герой Фригии и затем Пелопоннеса.

Пелопс (гр. Πέλοψ) в древногръцката митология е син на Тантал и Диона. Брат на Ниоба и Бротей. Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита тяхната въздесъщност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете, разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от Посейдон и взет на Олимп, за да стане негов любовник. По-късно Посейдон го изгонил от Олимп, ядосан на баща му. Пелопс искал да се ожени за Хиподамея. Нейният баща цар Еномей убил 13 нейни ухажори, след като ги победил в надбягване с колесници. Едната от версиите защо го правил е, че имало пророчество, че ще бъде убит от зет си. Притеснявайки се от състезанието Пелопс извикал Посейдон на помощ, който му дал два крилати коня, които да водят колесницата. Не съвсем убедени в победата, Пелопс (според друг вариант, Хиподамея) убедили Миртил, син на Хермес и водач на колесницата на Еномей (срещу обещание за половината царство и първа нощ в леглото с Хиподамея) да им помогне. Вечерта преди надбягването той разместил оста на колелата на колесницата. Когато състезанието започнало и Еномей почти бил стигнал колесницата на Пелопс и се канел да го убие, колесница му се счупила. Миртил оцелял, но Еномей бил влачен от конете до смърт. Пелопс убил Миртил, защото той се опитал да изнасили Хиподамея. Когато Миртил умирал проклел Пелопс за предателството. Това проклятие било и причината за нещастието, което преследвало след това семейството на Пелопс. Пелопс и Хиподамея имали 6 сина - Атрей, Тиест, Питфей, Алкаф, Плейсфен, Хрисип. Последният бил любимец на баща си. От завист към него, подучени от Хиподамея, Атрей и Тиест убили брат си и хвърлили тялото му в кладенец. Пелопс разкрил престъплението и изгонил виновните от царството. Проклятието на Миртил обаче преследвало и внуците на Пелопс - Агамемнон, Егист, Менелай и Орест. Властта на Пелопс се разпростряла по-късно над Олимпия (Гърция), Аркадия, Аргос и целия полуостров получил неговото име (вж.Пелопонески полуостров). Митът се него и нещастието на рода му е любима тема на гръцките трагици.

Пелоп (Пелопс) — в древнегреческой мифологии сын Тантала и Эврианассы (или Дионы ), брат Ниобы, царь и национальный герой Фригии и затем Пелопоннеса.

Пелопс (гр. Πέλοψ) в древногръцката митология е син на Тантал и Диона. Брат на Ниоба и Бротей. Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита тяхната въздесъщност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете, разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от Посейдон и взет на Олимп, за да стане негов любовник. По-късно Посейдон го изгонил от Олимп, ядосан на баща му. Пелопс искал да се ожени за Хиподамея. Нейният баща цар Еномей убил 13 нейни ухажори, след като ги победил в надбягване с колесници. Едната от версиите защо го правил е, че имало пророчество, че ще бъде убит от зет си. Притеснявайки се от състезанието Пелопс извикал Посейдон на помощ, който му дал два крилати коня, които да водят колесницата. Не съвсем убедени в победата, Пелопс (според друг вариант, Хиподамея) убедили Миртил, син на Хермес и водач на колесницата на Еномей (срещу обещание за половината царство и първа нощ в леглото с Хиподамея) да им помогне. Вечерта преди надбягването той разместил оста на колелата на колесницата. Когато състезанието започнало и Еномей почти бил стигнал колесницата на Пелопс и се канел да го убие, колесница му се счупила. Миртил оцелял, но Еномей бил влачен от конете до смърт. Пелопс убил Миртил, защото той се опитал да изнасили Хиподамея. Когато Миртил умирал проклел Пелопс за предателството. Това проклятие било и причината за нещастието, което преследвало след това семейството на Пелопс. Пелопс и Хиподамея имали 6 сина - Атрей, Тиест, Питфей, Алкаф, Плейсфен, Хрисип. Последният бил любимец на баща си. От завист към него, подучени от Хиподамея, Атрей и Тиест убили брат си и хвърлили тялото му в кладенец. Пелопс разкрил престъплението и изгонил виновните от царството. Проклятието на Миртил обаче преследвало и внуците на Пелопс - Агамемнон, Егист, Менелай и Орест. Властта на Пелопс се разпростряла по-късно над Олимпия (Гърция), Аркадия, Аргос и целия полуостров получил неговото име (вж.Пелопонески полуостров). Митът се него и нещастието на рода му е любима тема на гръцките трагици.