Мишна (
иврит:
משנה mishnàh - "повторение") произлиза от
еврейската дума
sh n nah - "повтарям" (от където идва и "уча", "обучавам"). Мишна (
mishnah) се отнася до това, което е научено наизуст чрез повторение, и означава неписаните закони и тяхното изучаване (противоположно на
Mikra - Писанието и неговото изучаване).
Според еврейската традиция, седем седмици след излизането на езраелския народ от
Египет, заедно с писаните закони, Господ предал на
Моисей на планината
Синай и неписаните закони. Този неписан закон се предавал устно от поколение на поколение, докато достоверното му предаване не било застрашено поради преследванията, на които евреите били подложени. Именно в този момент се заражда Мишната - компилация на устната традиция, свързана с
Талмуда, така както била предадена от танаимите (мъдрецити), датираща от приблизително 200 г.сл.Хр. и съставена от
Rabbi Yehuda Hanassi в Галилея.
Традицията е запазила и критериите, на базата на които да се вземат решения, като по този начин се съставя и корпусът
Halakha - практични решения и религиозни закони относно правните, религиозните и ритуалните въпроси, което прави Мишната не само сборник от устно предавани закони, но и официален
кодекс на еврейския начин на живот.
