Валар аналогичны языческим богам или христианским ангелам (букв.Силы). Каждый из валар вложился в тот или иной компонент мира в соответствии с заложенными в него Илуватаром способностями и интересами (и в соответствии с темой, которую они пели в первой Музыке Айнур) и о своей доле в этом мире прежде всего заботится. У валаров есть свои привязанности в Арде, в том числе и среди её народов, которым они покровительствуют.

Манве е (след Мелкор) най-възрастния от айнурите. Той е най-близък с Илуватар и най-добре разбира неговата воля. Когато Мелкор нарушава хармонията в Песента на айнурите, Манве поема водачеството на Песента. След създаването на Арда Манве е определен за неин господар и става крал на елдарите. Манве се превръща в добър и милостив владетел, незаинтересован от своята сила. Той не разбира злото, поради което не разбира че неговия брат Мелкор е станал зъл.

Манве сам пуска брат си Мелкор от Мандос като по този начин става причина за недоверието на Феанор, отравянето на Двете дървета на Валинор, убийството на Финве, кражбата на Силмарилите и бунта на нолдорите. В произведенията на Толкин пише, че по време на Последната битка, когато Мелкор успява да избяга, Манве и Мелкор се изправят един срещу друг, но никой не побеждава.

Валар аналогичны языческим богам или христианским ангелам (букв.Силы). Каждый из валар вложился в тот или иной компонент мира в соответствии с заложенными в него Илуватаром способностями и интересами (и в соответствии с темой, которую они пели в первой Музыке Айнур) и о своей доле в этом мире прежде всего заботится. У валаров есть свои привязанности в Арде, в том числе и среди её народов, которым они покровительствуют.

Манве е (след Мелкор) най-възрастния от айнурите. Той е най-близък с Илуватар и най-добре разбира неговата воля. Когато Мелкор нарушава хармонията в Песента на айнурите, Манве поема водачеството на Песента. След създаването на Арда Манве е определен за неин господар и става крал на елдарите. Манве се превръща в добър и милостив владетел, незаинтересован от своята сила. Той не разбира злото, поради което не разбира че неговия брат Мелкор е станал зъл.

Манве сам пуска брат си Мелкор от Мандос като по този начин става причина за недоверието на Феанор, отравянето на Двете дървета на Валинор, убийството на Финве, кражбата на Силмарилите и бунта на нолдорите. В произведенията на Толкин пише, че по време на Последната битка, когато Мелкор успява да избяга, Манве и Мелкор се изправят един срещу друг, но никой не побеждава.