Комнини са средновековна аристократична византийска фамилия, която през 11 в. успява да излъчи своя династия на византийския престол.
Династията на Комнините управлява Византия от
1057 до
1059 година и от
1081 до
1185 година. След унищожаването на Византия от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход представители на Комнините започват да управляват и като императори на създадената от тях Трапезундска империя (
1204-
1461). По време на управление на Комнините Византийската империя преживява последния в историята си период на външнополитически възход.
Смята се, че корените на фамилията Комнини са в областта Пафлагония, в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта
Castra Comnenus (днешния турски град Кастамону). Исак I Комнин е първият член на фамилията на Комнините, който застава на византийския престол. Той заема длъжността
стратопедарх на Изтока при император Михаил VI. През 1057 г. Исак организира заговор за свалянето на императора и сам застава начело на огромната империя. Въпреки това динсатията на Комнините успява да се закрепи убедително на виантийския престол едва след възцаряването на племенника му Алексий I Комнин през 1081 г. Едва след неговото възшествие представителите на предишните императорски династии окончателно напускат страната, като това се отнася най-вече за фамилиите на Аргирите и на Склирите. Техните потомци се установяват в чужбина и се интегрират във владетелските семейства на Русия, Франция, Германия, Унгария, Полша и Сърбия.
