Илиада е
епическа поема от
Омир. Това е едно от най-древните произведения в европейската литература. Наименованието ѝ идва от
Илион — старото име на
Троя, град в Мала Азия. Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от
Троянската война. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между
Ахил, цар на гърците мирмидонци, и
Агамемнон, цар на
Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия
Хектор, син на троянския цар
Приам и брат на
Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават
траките - описанието на тракийския цар
Рез. Александрийският учен
Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в
гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в
хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от
Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.
