Според историята,
Електра (дъщерята на Агамемнон и Клитемнестра) не била в
Микена когато нейния баща, цар Агамемнон се върнал от
Троянската война и бил убит от
Егист, любовника на майка ѝ, и/или от нея самата. Те двамата убили и
Касандра, пророчицата на
Троя, трофей на Агамемнон от войната. Според
Пиндар (
Пития, xi. 25), Орест бил спасен от своята стара дойка или от Електра, и израстнал във
Фокида, където го отгледал Цар Строфий-който бил женен за лелята на Орест - Анаксибия. Там и възникнала дружбата му със сина на Строфий -Пилад, за когото Електра по-късно се омъжва.
От произведенията на древната гръцка литература, Електра е най-ярко изобразена в втората част на трилогията "Орестия" на
Есхил и в едноименните трагедии на
Софокъл и
Еврипид. При известни оттенъци на събитията образът на Електра при атинските трагици V в. Пр.Хр. се явява като погълната от жажда за мъст на убийците на Агамемнон и страстното очакване на появата на Орест, който може да отмъсти. Когато станал на дванадесет години,
Орест получил от
делфийския оракул призив да отмъсти за смъртта на баща си. Според
Есхил, той срещнал сестра си Електра на гроба на Агамемнон и те заедно решили как да отмъсти Орест. Срещата на Електра и Орест, според предаденото от Софокъл и Еврипид е една от най-вълнуващите сцени в атинската трагедия. Електра активно го подбужа към отмъщение, както от чувството си на дълг към баща си, така и от омраза към възцарилия се в Микена Егист, който се държи към Електра като с робиня и не ѝ позволява да се омъжи, опасявайки се от раждането на отмъстител. При
Еврипид тя е омъжена насилствено за прост селянин. Егист е убит по време на жертвоприношение, на което допуска чуждоземци. Електра помага на брат си в майцеубийството. Благодарение на благородството на мъжа ѝ, нейния брак се оказва фиктивен и не е препятствие тя да се омъжи за Пилад (приятеля на Орест).
Психологическото разстройство
Комплекс на Електра е наречено на нея.